Август ♥ Борис ПАСТЕРНАК
(Младият Пастернак, 1908 г.)
♥ АВГУСТ
Щом даде обещание ни, без подканяне
дойде слънцето овреме.
постлало линия шафранена
чак от пердето до дивана.
Покри то с жарка охра задачите
къщя наоколо и гората,
възглавницата и постелята,
и лавицата край стената.
Припомних си за какво пламтящата
възглавка така е овлажнена -
сънувах аз, че ме изпращате
един след различен опечалени.
Сами, по двама или в шествие
вървяхте и един си спомни.
че през днешния ден постарому май шести е -
Преображение Господне.
От студен зрак нормално е
обзет цялостен Тавор тогава
и есента като предсказание
очите към този момент приковава.
През рядка, тръпна, разпарцалена
горичка крачехте след мене
към гробището злато-алено
сходно питка зачервена.
Високо над леса съседстваха
върхарите с небето значимо
и далнините се приветстваха
с петльови гласове протяжно.
Смъртта - патрон на землемерите
видях край входа да се мярка,
очи в лика ми мъртъв вперила:
да ми изрови гроб по размер.
Спокоен глас край вас проточи се
и всички вслушахте се в него,
това бе моят глас оракулски,
от тлен към момента непокътнат:
„ Прощавай, Спасовден с позлатата,
и ти, лазур преображенска,
часа съдбоносен на разплатата
смекчи с последна милувка женска.
Прощавай, време на застоя,
ти - в бездната от унижения, -
жена, надала глас заслужен!
За тебе съм бойно поле.
Прощавай, полет на орловото
крило, разперено с твърдоглавие,
и свят, избавен в света на словото,
и творчество, и чудотворство.
Август, 1953
Превод от съветски: Кирил КАДИЙСКИ
Снимка: Младият Пастернак, 1908 година bg.wikipedia.org
